»нтернет младежка меди€ Д—ветЏУ

ENGLISH VERSION

ЅЏЋ√ј–— јта младежка меди€ є 1

 

 

Ћ

ј

ћ

ј

 
   
 
 

21.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>ћладежка награда за развитие 2007

 

¬торото издание на конкурса за ћладежка награда за развитие 2007 постав€ специален фокус върху околната среда и развиващите се страни. ”чилища и ученици на възраст от 16 до 18 училища от всички 27 страни членки на ≈вропейски€ —ъюз години могат да участват в конкурса като предадат дизайн или артистична творба, ко€то според т€х подчертава най-добре вли€нието на промените в околната среда върху развиващите се страни.

 

ѕредадените материали тр€бва да отговар€т на една от следните три теми Ц глобално изменение на климата, вода и енерги€ и устойчив / отговорен туризъм.

 

√ол€мата награда ще е пътуване до јфрика, организирано за печелившите ученици и техните учители. “ъй като ≈— играе основна рол€ за подпомагане на сътрудничеството в сферата на развитието със страните от цели€ св€т, основната цел на победителите, които ще посет€т јфрика, ще бъде да вид€т тази помощ в действие. “е ще могат на м€сто да се запозна€т с работата по н€кои проекти за подпомагане на развитието в сферата на образованието, включително и на свързаните с тези проекти инициативи на страните-членки и на ≈вропейската  омиси€.

 

ƒопълнителна информаци€ на конкурса можете да намерите на http://www.dyp2007.org/ww/bg/pub/dyp2007/info.htm

 

 раен срок за предаване на всички материали Ц 6 €нуари 2008.

 

evropa.bg

 

20.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>»нформационни€т център на ≈вропейски€ съюз в —офи€ отбел€за шести€ си рожден ден

 

»нформационни€т център на ≈вропейски€ съюз към ѕредставителството на ≈вропейската комиси€ в Ѕългари€ отбел€за шести€ си рожден ден с тържество на 12 декември.

 

Ќа събитието присъстваха представители на държавни и неправителствени организации, бизнеса и медиите, при€тели и съмишленици.

 

—ъбитието беше открито от директора на центъра ћари€ √ерганова и съветника по информаци€ и комуникаци€ към ѕредставителството на ≈вропейската комиси€ в Ѕългари€ »нгрид Ўикова.

 

Дѕоводът за това събиране сте всички вие, които давате живот на този дом на европейски€ духФ, поздрави г-жа Ўикова присъстващите.

 

ДЅез хората, този център би останал едно студено и бездушно м€стоФ, добави т€.

 

√-жа Ўикова изтъкна, че в сво€та шестгодишна истори€ »нформационни€т център на ≈— е посрещнал 300 000 посетители и е разпространил 400 000 информационни материали в ц€лата страна. ÷ентърът е бил организатор на над 650 събити€ и е участвал в изготв€нето и издаването на 60 публикации на български език.

 

Д»нформационни€т център се радва на огромна попул€рност, а негови партньори са редица неправителствени организацииФ, каза още г-жа Ўикова.

 

ѕодобни центрове в други страни са закрити след приемането им в ≈вропейски€ съюз, но благодарение на попул€рността си в Ѕългари€ и усили€та на екипа на ÷ентъра, той ще продължи да съществува и празнува нови рождени дни, научиха гостите на събитието.

 

Д”сп€хме да убедим Ѕрюксел да остави центъра отворен, защото той е м€сто, в което кипи живот и е изпълнено с духФ, каза г-жа Ўикова и допълни, че 11 нови регионални центрове ще бъдат открити в страната от 1 €нуари.

 

—пециален акцент беше поставен върху предсто€щата работа, свързана с разпространението на информаци€ сред българското общество относно европейските ценности и принципи.

 

ѕо време на събитието б€ха представени и последните издани€ на ÷ентъра, които представ€т новите програми и политики на ≈вропейски€ съюз, наръчник за —труктурните фондове, от които Ѕългари€ ще получава финансиране, мини диск с информационни сайтове по въпросите на ≈вропейски€ съюз. “е б€ха раздадени на гостите на празничното събитие.

 

ѕо време на събитието тържествено беше разр€зана синьо-жълта торта под формата на цифрата 6, изобраз€ваща шестата годишнина на »нформационни€ център на ≈—.

 

evropa.bg

 

19.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>—ветът се прости с много видни творци през 2007

 

Actualno.com прав€т мащабен и подробен преглед на великите личности, напуснали този св€т през отминаващата 2007-а година.

 

Ќа 27 април си отиде една легенда в музиката, на 80-годишна възраст в ћосква почина световноизвестни€т руски виолончелист и диригент ћстислав –остропович.

 

ћстислав Ћеополдович –остропович е роден на 27 март 1927 г. в Ѕаку в семейството на музиканти. “ой е може би най-уважавани€т и известен руски музикант в света. Ћауреат на много руски и чужди награди, сред които "≈дисон", на фондаци€та "≈рнст фон —именс", носител е на ƒържавната награда на –уси€ в областта на литературата и изкуствата от 1991 и 1995 г.

 

ƒебютът му като диригент е през 1962 г. в залата на ‘илхармони€та "√орки". ѕод неговата диригентска палка са се из€в€вали музиканти като ћаксим ¬енгеров, с когото записва цигулковите концерти на ѕрокофиев и Ўостакович. “ези записи получават две награди "√рами".

 

ƒирижирал е и концерти на ёрий Ѕашмет. ярки€т образен изпълнителски стил на гениални€ музикант съчетава в себе си емоционална възвишеност с интелектуалност, с изключително развито чувство за форма.  ато камерен музикант –остропович се е из€в€вал заедно със —в€тослав –ихтер, в трио с ≈мил √илелс и Ћеонид  оган, а в качеството на пианист - със съпругата си, световноизвестната оперна певица √алина ¬ишневска€.

 

Ќа 6 септември на 71-годишна възраст издъхна италиански€т тенор Ћучано ѕавароти. Ќаричан √олеми€, ѕавароти е един от най-великите лирични певци на всички времена и несъмнено най-попул€рни€т от дните на ≈нрико  арузо. ѕавароти усп€ да превърне оперни арии като "Nessun Dorma" в международни попхитове, а "Essential Pavarotti" е първи€т класически албум, оглавил британските класации за попмузика.

 

 огато през 1990 г. на —ветовното първенство по футбол тенорът изпълни прочутата ари€ на ƒжакомо ѕучини, за него заговориха дори хора, които никога не б€ха стъпвали в опера, припомн€ ƒѕј.

 

 ритиците му твърд€ха, че егото на ѕавароти е гол€мо колкото деветцифрената му банкова сметка. Ќо за хора като јндреа Ѕочели, представител на по-младото поколение оперни певци, вдъхновени от √олеми€ да направ€т крачката между операта и попмузиката, той е "последната харизматична личност на нашето време".

 

"’ората, които харесват стила бел канто, се възхищават от него", бе за€вил Ѕочели преди време.

 

Ћучано ѕавароти, най-едри€т от “римата тенори, се радваше на бл€скава кариера, бе канен на партита от кралски особи, но не забрав€ше и бедните хора в страни като Ѕосна, »рак и √ватемала. “ой връщаше усмивките по лицата им с годишните си благотворителни концерти "ѕавароти и при€тели". ѕрез 2001 г. тенорът отбел€за сво€та 40-годишнина на сцената - безпрецедентно постижение в света на оперната музика.

 

Ћучано ѕавароти е роден на 12 октомври 1935 г. в ћодена. Ѕаща му е запален почитател на операта и ентусиазиран любител-тенор. ћлади€т ѕавароти дебютира на оперната сцена през 1961 г. като –одолфо в "Ѕохеми". ѕавароти дължи кариерата си и един от много си пр€кори - Ћъки Ћучано, на събитие от 1963 г., когато в последната минута замества ƒжузепе ди —тефано като –одолфо в лондонската кралска опера " овънт √ардън". “огава тенорът сключва първи€ си важен договор.

 

Ћучано ѕавароти има повече от 100 записа, пет от които удостоени с "√рами".  онцертът на “рима тенори - ѕавароти, ’осе  арерас и ѕласидо ƒоминго, записан в –им през 1990 г., се превръща в най-продавани€ класически албум на всички времена.

 

»зпълнени€та на Ћучано ѕавароти привличат огромна публика. ѕрез 1993 г. на концерта "ѕавароти и при€тели" в лондонски€ "’айд парк" се събират 150 000 души.

 

¬ началото на годината на 95-годишна възраст в ћонте  арло напусна този св€т италиански€т оперен композитор и импресарио ƒжан  арло ћеноти, основател на международните театрални фестивали "ƒва св€та" в —полето (»тали€) и „арлстън, ёжна  алифорни€.

 

"“ой беше значим мултикултурален и международен кръстопът в света на изкуствата" , каза за ћеноти италиански€т министър на културата ‘ранческо –утели. Ќаричан с обич "Ћуди€ маестро" от жителите на —полето, ћеноти почти без чужда помощ постави средновековни€ планински град в ”мбри€ на международната културна карта и го спаси от разруха, като основа фестивала "ƒва св€та" през 1958 г. ÷елта на фестивала е да обедин€ва млади творци от »тали€ и јмерика. ‘естивалът в —полето днес привлича десетки хил€ди хора годишно. “ой е помогнал за разгръщането на кариерите на –удолф Ќуреев и  арла ‘рачи, на ѕиер ѕаоло ѕазолини и ≈вгений ≈втушенко, на јл ѕачино.

 

ѕрез 60-те години на помощ на ћеноти в —полето са се притекли драматургът “енеси ”ил€мс, балерината ћарго ‘онтейн и филмови€т режисьор Ћукино ¬исконти. ѕрез 1977 г. композиторът повтар€ рецептата си, като основава "близнак" на фестивала в —полето в „арлстън, ёжна  аролина, а през 1986 г. и в ћелбърн, јвстрали€.

 

ћеноти е роден на 7 юли 1911 г. в градчето  адел€на, »тали€. «апочва да композира в кра€ на 30-те години. ѕървата му зр€ла творба е операта в едно действие "јмели€ отива на бал". ѕрез 1950 г. операта му " онсулът" печели "ѕулицър". Ќай-известната му творба е коледната класика "јмал и нощните посетители". «а операта "The Saint of Bleecker Street" получава втора награда "ѕулицър" през 1955 г. ѕрез 1976 г. в. "Ќю …орк таймс" нарича ћеноти "най-често постав€ни€ оперен композитор в —јў", припомн€ јсошиейтед прес.

 

ѕрез юни само на 62 години в ћилано издъхна ƒжанфранко ‘ере - архитектът на модата, влюбен в безупречната лини€. ƒжорджо јрмани призна, че отдавна се възхищава на художествената и интелектуална работа на ‘ере. ƒонатела ¬ерсаче нарече ‘ере "човек от друго време", променил италианската мода. «а –оберто  авали той е "най-високото ниво за стил, майсторство и творчество".

 

ƒжанфранко ‘ере е роден на 15 август 1944 г. в Ћен€но, —еверна »тали€. Ќеофициалната му титла "архитект на модата" идва от образованието му. “ой завършва архитектура в ћилано през 1969 г. “ова повли€ва върху отношението му към модата, на ко€то се посвещава от началото на 70-те години на минали€ век.

 

"ƒа обличаш една жена или мъж, означава да мислиш за линии, обем, пропорции. “ова е точно като аранжирането на пространство. Ќай-важната разлика за дизайнера е, че той работи с човешкото т€ло, което е в движение", обичаше да об€сн€ва ‘ере.

 

“ой дебютира в модата като дизайнер на аксесоари, предимно бижута и колани. ѕрез 1974 г. създава собствената си модна лини€ "Ѕайла". ѕрез 1978 г. представ€ първата си колекци€ за жени, а през 1982 г. - за мъже. ѕърви€т му парфюм се по€в€ва през 1984 г. √олеми€т му скок обаче е през 1989 г., когато е назначен за творчески директор на модна къща " ристиан ƒиор". “ой остава там до 1996 г., когато се завръща в ћилано, за да прави собствените си дамски и мъжки колекции.

 

—тилът на ‘ере се основава на семпли структурирани линии, а б€лата блуза става един от характерните му модели.  остюмите му допадат на деловите жени по цели€ св€т, които предпочитат изтънчените дрехи. —ами€т дизайнер казваше, че иска да създава облекла за "интелигентни, свободни и силни жени; силни по характер, темперамент и професионални из€ви".

 

ѕрез есента светът се прости с велики€ френски мим ћарсел ћарсо. –оден в —трасбург на 23 март 1923 г., ћарсо получава световна известност благодарение образа на Ѕип, създаден през 1947 г. - клоун с б€ло, тъжно лице, облечен в мор€шка фланелка, с износена шапка на главата. Ќеговите постановки, много от които са се превърнали в класика, са играни в най-добрите театри във ‘ранци€ и по света, сред които в театъра на —ара Ѕернар.

 

ћарсо е удостоен с много награди, сред които с ќрдена на ѕочетни€ легион - най-висшето държавно отличие на ‘ранци€. «а работата си в телевизи€та получава "≈ми". ѕрез 2002 г. става посланик на добра вол€ на ќќЌ, занимава се с проблемите на хората от третата възраст.

 

ѕрез ноември светът се прости с най-известни€ френски хореограф ћорис Ѕежар - един от основателите на съвременни€ балет.

 

»звадих балета от оперните зали, за да го представ€ в спортни дворци, на ќлимпийските игри и на ‘естивала в јвиньон, обичаше да казва той, гордеейки се, че е направил балета широкодостъпен за хората.

 

ћорис Ѕерже е роден на 1 €нуари 1927 г. в ћарсили€. —ин е на философа √астон Ѕерже. ѕо-късно приема фамилното име Ѕежар в чест на съпругата на драматурга ћолиер - јрманд Ѕежар. ќще като 14-годишен младеж той се посвещава на балета. —ред прочутите му творби са "Ѕолеро" /1960/, "–омео и ∆улиета" /1966/, "ћеса за сегашното време" /1967/, "ћалро" /1986/, "ћайка “ереза и децата на света" /2002/, "„ао, ‘едерико" /2003/, "«аратустра" /2006/.

 

ѕрочути€т €понски архитект  ишо  урокава почина през есента от сърдечна недостатъчност на 73-годишна възраст в “окио. “ой е известен с това, че в проектите си смесва традиционни архитектурни стилове и философи€.

 

 ишо  урокава е роден в Ќаго€ през 1934 г. ѕрез 60-те години на минали€ век става един от основателите на €понското течение "ћетаболизъм" в архитектурата, което проектира града на бъдещето. ¬ рамките му  урокава проектира "спираловиден град", разположен едновременно хоризонтално и вертикално. —ред по-известните му проекти са международното летище в  уала Ћумпур, Ќационални€т музей по етнологи€ в ќсака, Ќационални€т център за изкуство в “окио, новото крило на музе€ "¬ан √ог" в јмстердам. ѕроектирал е също общи€ план на јстана - новата столица на  азахстан.

 

ѕрез декември, преди броени дни на 76-годишна възраст издъхна един от "архитектите" на рока јйк “ърнър.

 

јйзиър Ћъстър “ърнър е роден през 1931 г. в  ларксдейл, ћисисипи - район, където се чувства вли€нието на традиционни€ блус. ќще като момче јйк се научава да свири на пиано, а по-късно се из€в€ва като диджей. ¬ гимнази€та основава първата си група.  ато китарист и пианист јйк “ърнър е свирил с изпълнители като Ѕи Ѕи  инг, ћъди ”отърс, ”или ƒиксън. “ърнър, който е член на «алата на славата на рокендрола, е признат от много музикални историци за автор на първото парче в стил рок "Rocket 88", записано през 1951 г. Ќо както често ще се случва в неговата кариера, “ърнър - продуктивен китарист и пианист, не е звездата, ко€то обира лаврите. ћакар и записана с групата на “ърнър, песента се приписва на ƒжаки Ѕренстън.

 

Ќай-гол€мата слава и падение на “ърнър обаче се свързани с името на една жена - јна ћей Ѕълок. јйк среща 18-годишната јна ћей, за ко€то по-късно се жени, през 1959 г., и бързо прави момичето с характерен дрезгав глас водеща певица на сво€та група. “ака се ражда “ина “ърнър, чието бл€скаво сценично присъствие помн€т мнозина.

 

јйк и “ина “ърнър създават редица хитове. ѕърви€т от т€х - "A Fool In Love" - е топ песента в стил ритъм енд блус на 1959 г. ѕарчето "Proud Mary" - кавър на " рийдънс клиъруотър ривайвъл", се превръща в т€хна емблематична песен, ко€то им носи "√рами" за най-добро вокално изпълнение на група в стил ритъм енд блус.

 

¬ последните години јйк “ърнър усп€ва дон€къде да реабилитира имиджа си на "чудовище, упражн€вало тормоз над съпругата си “ина “ърнър", концертирайки по света с бандата си "Kings of Rhythm" и печелейки възторжени отзиви за работата си. ѕрез тази година той спечели награда "√рами" за традиционен албум в стил блус за "Risin' With the Blues".

 

actualno.com

 

17.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

> онкурс за ръководители на отдели по писмени преводи на EPSO

 

≈вропейската служба за подбор на персонал (EPSO) организира общи конкурси за лица с българско гражданство за ръководители на звено (head of unit) в областта на писмените преводи (AD9 Ц AD12) Ц референтен номер на конкурса: EPSO/AD/105/07, както и в следните области Ц право; икономика; европейска публична администраци€; външни отношени€; информаци€, преса и връзки с обществеността (AD9 Ц AD12) Ц референтен номер на конкурса: EPSO/AD/101-102/07. ѕълните текстове на об€влени€та са достъпни чрез посочените референтни номера на конкурсите.

 

 райни€т срок за онлайн регистриране на страницата на EPSO - Evropa.bg, е 7 €нуари 2008.

 

16.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>’артата на основните права на ≈— беше подписана в —трасбург

 

ѕредседател€т на ≈вропейски€ парламент ’анс-√ерт ѕьотеринг, председател€т на ≈вропейската комиси€ ∆озе ћануел Ѕарозу и португалски€т премиер и председател на —ъвета ∆озе —ократиш подписаха ’артата на основните права на ≈— по време на официална церемони€ в —трасбург.

 

’артата на основните права на ≈вропейски€ съюз бе провъзгласена от ≈ , ≈ѕ и —ъвета на ≈— по време на ≈вропейски€ съвет в Ќица на 7 декември 2000 г. “€ обедин€ва в един текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани, както и на вс€ко лице, пребиваващо на европейска територи€.

 

ѕодписването стана факт ден преди срещата на върха на ръководителите на страните-членки в португалската столица за подписването на новата институционална рамка на общността.

 

ѕо време на тържествената церемони€ председател€т на ≈вропейски€ парламент ’анс-√ерт ѕьотеринг подчерта колко е важна ’артата за хората:

 

"ƒнешното официално об€в€ване на ’артата на основните права ни дава възможността и задължението същевременно да € раз€сним на жителите на ≈вропейски€ съюз, на почти 500-те милиона граждани, както и да им об€сним значението на утрешното събитие."

 

"Ќа първо м€сто ние сме общност, ко€то сподел€ общи ценности. Ќие превръщаме солидарността, свободата и равните права в ежедневна практика", изтъкна председател€т на ≈вропейски€ парламент. ѕо думите му без €сното прилагане на фундаменталните ценности на общността, ≈вропейски€т съюз н€ма бъдеще.

 

"Ќие също така н€маме правото да игнорираме спазването на човешките права в други части на света, ако не искаме да се провалим в припознаването на нашите ценности като неделима част от правото на ≈вропейски€ съюз", подчерта в речта си ’анс-√ерт ѕьотеринг.

 

11.12.2007 г.

¬ера ’инчева

 

>јнтиглобалисти

 

«а много хора по света √лобализаци€та е като страшен призрак, който броди навред из държавите и ги претоп€ва в едно огромно, безлично море, в не€сна общност без идентичност. “€ убива народността, езика, самоличността на малки€ народ и го влива в състава на по-големи€, по-силни€. ј точно тези различи€ добав€т н€каква самобитност и стойност на онези, на които им липсва самочувствие на световна сила и затова търс€т утеха в бита и културата си. “акава е, уви, съдбата на онзи, който не създава правилата Ц приема създадените от други и им се подчин€ва.

 

Ќо заслепените и фанатизирани националисти не искат да приемат, че това, което днес наричаме глобализаци€ и което толкова ги плаши, се е случило отдавна, много отдавна, много, преди да се по€в€т пон€ти€ като Углобално селоФ. јми да, светът не е нищо друго, освен общ дом! “ака, както човекът е създаден не, за да живее сам и за себе си, така и народите винаги са се стремели да общуват един с друг, а какво друго е общуването между две и повече страни, ако не взаимен обмен?  ато се замислим дори само върху българската истори€ Ц колко народи са преминали тук, по нашите земи, останали са, или са продължили нататък, колко много са ни дали и са взели от нас, ще разберем, че истината е в общността, не в разединението. —мешно е да претендираш за нещо изконно, само твое, след като дори езиците ни произлизат от общ праезик, има толкова заемки, чиито произход се губи назад във времето и които днес не схващаме като чужди думи, толкова имена, които се срещат и по света, толкова приказки, които се оказват УстранстващиФ сюжети, само малко побългарени, толкова обичаи, които се струват странно познати на чужденците...

 

» къде сред всичко това е изконно българското? ј кое е българското? “а нали и наши€т народ е сбор от много племена, които н€кога създали съюз, за да бъде общата държава по-силна? » как така ще изчезне такава държава, ко€то никакво робство не усп€ да унищожи? —лед като са били потурчвани, погърчвани, под властта на езичници, христи€ни, мюсюлмани, жестоко измъчвани и избивани и все пак са още тук повече от 1300 години, погребали в миналото много по-легендарни, могъщи и силни империи, има ли нещо, което би могло да ги помете и изтрие от лицето на зем€та? јко един народ има вол€та да просъществува въпреки тежките моменти и трудните политически решени€, кой би могъл да го претопи и обезличи? Ќ€кога и покръстването е изглеждало като край на независимостта и суверенитета, но изминалите векове доказват, че така е тр€бвало да стане, защото именно това непопул€рно и тежко прието решение, наложено с много жертви по-късно ни съхран€ва в робството, и нас, и ц€ла ≈вропа. ≈, след като имаме обща в€ра, сравнително близки езици и не чак толкова различен бит, не са ли те наши брат€ и не сме ли били едно ц€ло винаги?  ъде е нашето м€сто, ако не точно там?

 

» не е ли именно национализмът призракa, с който тр€бва да се борим, онзи изроден патриотизъм, който претендира за избраност между народите, но пренебрегва факта, че колкото и да са различни, всички хора са равни и спазват общи закони. » лошо ли би било да живеем в св€т, в който всички ние ще бъдем УизбраниФ и н€ма да има безумни, които да решават, че н€кои са по-ценни от другите, за да живе€т само съвършените, а другите да страдат и да умират? ќтчуждението, фанатизмът и национализмът дадоха много повече жертви, където и когато и да било по света. ¬ойните и насилието идват от разединението и прав€т хората слаби и самотни. Ќасилието ражда само слабост и смърт. ≈гоизмът и самотата не могат да бъдат сила. —амо съединението е сила Ц осъзната и непобедима.

 

» решението не е да се борим срещу нещо, което съществува от сътворението на човека, не да се затвар€ме в себе си, въобраз€вайки си, че само ние сме богоизбрани, гениални и неповторими, а да отворим очи, да се огледаме и да видим колко много и интересни други народи има по света, да се стремим да ги опознаем и приемем най-доброто от т€х, както и да им дадем наши€ опит. » заедно, ръка за ръка, да вървим напред по-силни, по-цветни и по-богати. ¬ъв вс€ко отношение!

 

11.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>2008 - европейска година на интеркултурни€ диалог

 

јвтор: Ћюбима …орданова, евролингвист

информаци€ на Actualno.com

 

≈вропейската година на интеркултурни€ диалог е предложена от комисар€ по образованието и културата ян ‘игел още през 2004 г. ƒве години по-късно иде€та става –ешение є 1983/2006/≈— на ≈вропейски€ парламент и —ъвета /18 декември 2006 г./. ѕрез декември 2007 г.  омиси€та стартира визи€та си за ≈вропейската година на интеркултурни€ диалог и уебсайта www.dialogue2008.eu.

 

«а √одината

 

≈вропа разполага с културно многообразие. –азшир€ването на ≈вропейски€ съюз и глобализаци€та поддържат мултикултурни€ характер на многото държави, към който се прибав€т и числото езици - вече 23 на брой заедно с български€ език, региони, етноси и културен фон.

 

≈вропейската година на интеркултурни€ диалог - 2008 г. признава, че културното многообразие на ≈вропа представ€ уникалното й предимство. “€ насърчава гражданите на ≈вропа да покажат предимствата на богатото ни културно наследство и възможността да се поучим от различните културни традиции.

 

√одината ще развие проекти както на ≈вропейско равнище, така и на национално в държавите-членки и ѕартньорска програма за мобилизиране на гражданското общество. ўе бъдат споделени добри практики и ще бъде показана необходимостта от развитие на интеркултурни€ диалог.

 

—танете ѕартньор в сайта на √одината

 

—тавайки ѕартньор в ≈вропейската година на интеркултурни€ диалог, вие имате уникалната възможност да работите в мрежа с всички организации, активни в полето на интеркултурни€ диалог.

 

 ато ѕартньор вие ще имате възможност да споделите сво€ опит, опита на вашата организаци€, вашите събити€, вашите проекти чрез използване на ѕлатформата като инструмент за представ€не на ваши€ профил, цели и действи€; да се свържете с организации от ц€ла ≈вропа, работещи във вашата област, да споделите детайли и намерите нови партньори; да обмен€те добри практики, опит и знани€; да покажете вашите новини и действи€, които възнамер€вате да извършите във връзка с официалната агенда на √одината; да оповестите специални новини или събити€.

 

јгенда на ≈вропейската година на интеркултурни€ диалог

 

јгендата на √одината представ€ събити€та, които ще бъдат организирани от държавите-членки и партньорите. ¬ т€х ще бъдат включени както медиите, така и гражданското общество от държавите-членки. “е ще добав€т събити€та, организирани от  омиси€та като част от ≈вропейската година на интеркултурни€ диалог.

 

ј те включват: стартиране на √одината в Ћюбл€на на 7-8 €нуари 2008 г.; ≈вропейска тържествена  ръгла маса в Ѕрюксел на 12 €нуари и "—инерги€та в многообразието", панелна дискуси€ в Ѕерлин на 11 февруари, спонсорираната от фондаци€ "Ѕертелсман".

 

≈вропейското културно многообразие предостав€ уникално предимство.  ак интеркултурни€т диалог може да ни помогне да постигнем повече в това отношение? ƒейностите, организирани в ≈вропейската година на интеркултурни€ диалог -2008 г. дават възможност да се отговори на този въпрос.

 

10.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>¬ръчват наградата "—ахаров" на 11 декември на церемони€ в —трасбург

 

ќт 1988 г. ≈вропейски€т парламент присъжда наградата "—ахаров" за свобода на мисълта на личности или организации с изключителен принос в борбата срещу несправедливостта и потисничеството по цели€ св€т - от ёжна јфрика до Ѕеларус, от  уба до Ѕангладеш.

 

—удански€т адвокат —алих ћахмуд ќсман (Salih Mahmoud Osman) е носител€т на наградата "—ахаров" за 2007 година. –ешението бе взето на 25 октомври от председателите на политически групи в ѕарламента.

 

Ќаградата ще бъде връчена на 11 декември по време на официална церемони€ в —трасбург.

 

јдвокатът —алих ћахмуд ќсман работи за —уданската организаци€ срещу насилието и повече от две десетилети€ защитава безплатно много от жертвите на гражданската война в —удан, както и жертви на други нарушени€ на правата на човека.

 

„ленове на неговото семейство също са били измъчвани и убити. ¬ насто€щи€ момент той е депутат в судански€ национален парламент.

 

ќстаналите финалисти за престижното отличие б€ха убитата руска журналистка јнна ѕолитковска€ (Anna Politkovskaya) и китайските дисиденти «енг ƒжин€н (Zeng Jinyan) и ’у ƒжи€ (Hu Jia).

 

информаци€ na Actualno.com

 

09.12.2007 г.

ѕаола »ванова

 

>–ј«Ў»–≈“≈ —¬ќя  –Џ√ќ«ќ–У Ц Ќј√–јƒј «ј ћЋјƒ» ≈¬–ќѕ≈…— » ∆”–ЌјЋ»—“» «ј ќ“–ј«я¬јЌ≈ Ќј –ј«Ў»–я¬јЌ≈“ќ Ќј ≈— 

 

Ќа 15 ноември 2007 √ƒ Д–азшир€ване" към ≈вропейската комиси€ заедно с асоциаци€та ≈вропейска младежка преса (European Youth Press) дадоха началото на конкурс за млади журналисти от ц€ла ≈вропа. ÷елта на конкурса е да се насърчат младите журналисти да отраз€ват политиката на разшир€ване на ≈вропейски€ съюз и да израз€ват виждани€та си за не€.

 

ћлади журналисти на възраст от 17 до 27 години от всички държави-членки на ≈—, както и от страните кандидатки и потенциалните страни-кандидатки («ападните Ѕалкани и “урци€), са поканени да представ€т за конкурса наскоро публикувана стати€ за разшир€ването на ≈— (публикувани в периода €нуари 2007 - 15 март 2008 година).

 

”частниците могат да се запишат в конкурса на специални€ уебсайт на  омиси€та. “ам те могат също така да прочетат статии за политиката на разшир€ване на ≈— и да намер€т интересна информаци€ за журналистическата кариера.

 

¬ кра€ на конкурса през април 2008 година национални журита, съставени от представители на медиите, ще изберат за вс€ка страна стати€та-победител и тези статии ще бъдат публикувани на уебсайта на конкурса. ¬сичките 35 победители ще бъдат поканени на общо посещение в Ѕалканските страни и ще имат възможността да участват в заключителната конференци€ с представители на медиите от различни страни през юни 2008 година. 

 

 
 

–≈ Ћјћј

–≈ Ћјћј

–≈ Ћјћј

       

–≈ Ћјћј

ћ≈—≈„≈Ќ ј–’»¬

   

Ќќ≈ћ¬–» 2007

ћ≈—≈„≈Ќ ј–’»¬

   
 
 
 

–†–Х–Ъ–Ы–Р–Ь–Р

 
 
 
 
 

–Ч–Р –Э–Р–° | –Х–Ъ–Ш–Я | –†–Р–С–Ю–Ґ–Р | –Ъ–Ю–Э–Ґ–Р–Ъ–Ґ | –†–Х–Ъ–Ы–Р–Ь–Р | –Я–Ю–Ф–Ъ–†–Х–Я–Р | –§–Ю–†–£–Ь | –£–°–Ы–Ю–Т–Ш–ѓ

¬© 2004вАУ2007 вАҐ www.imm.svetu.com вАҐ вАЮ–°–≤–µ—В–™вАЬ –Ю–Ю–Ф вАҐ –Т—Б–Є—З–Ї–Є –њ—А–∞–≤–∞ –Ј–∞–њ–∞–Ј–µ–љ–Є! вАҐ –¶–Є—В–Є—А–∞–љ–µ—В–Њ –љ–∞ –Љ–µ–і–Є—П вАЮ–°–≤–µ—В–™вАЬ –µ –Ј–∞–і—К–ї–ґ–Є—В–µ–ї–љ–Њ!

–°—В—А–∞–љ–Є—Ж–∞—В–∞ –µ —Б—К–Ј–і–∞–і–µ–љ–∞ –Њ—В —Б—В—Г–і–Є–Њ –°–≤–µ—В–™ –Ф–Є–Ј–∞–є–љ