|
|
| |
|
21.12.2007 г. |
|
>”Проклятието на жабата” - роман на годината
С годишната награда за българска проза на книжарници
"Хеликон" беше удостоен романът на Емил Андреев
"Проклятието на жабата", предаде БГНЕС. Призът за
съвременна българска проза беше връчен за шести път.
Наградата на писателя беше връчена от Гинка Панайотова,
един от собствениците на веригата книжарници. Емил Андреев
е роден на 1 септември 1956 в Лом. Завършил е английска
филология. Работил е като учител, журналист, преводач и
преподавател по английски в Богословския факултет на
Софийския университет. Автор е на сборниците с разкази
"Ломски разкази" (1996), "Късен сецесион" (1998),
"Островът на пияниците" (1999), на романите "Стъклената
река" (2004; награда ВИК за 2005), "Проклятието на жабата"
(2006) и на пиесите "Да убиеш премиер" (2004), "Иманяри",
"Бебето". Негови текстове са превеждани на английски,
полски и сръбски. Живее в София, но по-голямата част от
годината прекарва в средногорската махала Равни Рът. Тази
година журито връчи и извънредна награда за
документалистика на Веселин Бранев за "Следеният човек -
спомени предизвикани от документи". Той получи и наградата
на читателите. Веселин Бранев е роден в София през 1932 г.
Завършил е право в Софийския университет, след което е бил
журналист, сценарист и кинорежисьор. Автор е на две
белетристични книги - "Чаша кафе сутрин" (1966) и
"Осъмване без някого" (1967). Сценарист на игрални и
телевизионни филма и режисьор на "Записки по българските
въстания" (1980 - седем от тринадесетте серии), "Хотел
Централ" (1983), "Убийства" (1987), "Сумрак" (1989, спрян)
и др. От 1997 г. живее в Канада. Литературната награда
“Хеликон” е учредена през 2002 г. и си поставя за цел да
поощрява български писатели и художествените достойнства
на тяхното творчеството. Наградата включва скулптура,
изобразяваща орел (изработка на скулптора-писател Евгени
Кузманов), и сума от 2000 лева. Наградата на читателите е
"Цветето на Хеликон" - бронзова пластика на стрелиция,
вплетена в слънчев диск. Тя е изработена от скулптора
Огнян Петков от Бургас. Литераторът Йордан Ефтимов обяви
проф. Боряна Христова, директор на Народната библиотека
"Св.Св. Кирил Методий" за председател на журито на
наградата "Хеликон" за 2007 г.
Dir.bg
|
|
|
|
|
20.12.2007 г. |
|
>„ХЛАПЕТАТА И ЧАРЛИ” - Национален конкурс за детско творчество с
герой Чарлз Чаплин
Организатор – ТV7
Съорганизатори – НУИИ „Илия Петров” и галерия „Дебют”
Цел на конкурса:
Детството на поколения хлапета, родени през ХХ век, е
минало с филмите на нямото кино и в компанията на Чарли
Чаплин – един от големите, знакови гении на всички
времена. Но новото поколение деца – хлапетата на ХXI век,
са други. Те си играят с компютри, познават всевъзможни
големи, малки, истински и най-вече купища измислени
„звезди”. Постоянно са „съблазнявани” да участват във
всевъзможни рекламни „конкурси” събуждащи потребителското
в тях. Те, обаче, не познават кумира на своите родители –
Чарли Чаплин – истинска вселена от талант, енергия, любов
и хуманизъм. Най-добрият начин да приобщим децата от
новата генерация към ценностите на Чаплин е чрез неговото
изразно средство – творчеството. Рисунката е най-личният
начин на изразяване и хлапетата могат точно така да бъдат
предизвикани, привлечени за творчество, вдъхновени и
стимулирани от филмите на Чаплин, които ТV7 ще излъчи от
13 декември 2007 до 21 март 2007.
Възраст на участниците:
В конкурса могат да участват деца и ученици от 6 до
18-годишна възраст в три възрастови групи:
Първа - от 6 до 10 години
Втора - от 11 до 14 години
Трета - от 15 до 18 години
Ако участват деца от професионални училища по изкуствата и
школи, те ще бъдат оценявани отделно и ще се конкурират
помежду си във всяка от трите възрастови групи.
Конкурсни жанрове: портрет, рисунка, комикс, домашно видео
– видеоклип
Материали:
Участниците могат да изпращат произведения изпълнени с
материали по техен избор:
- графични рисунки в духа на чернобелите филми изпълнени с
молив, туш, креда
- рисунки изпълнени в цвят – акварел, темпера, гваш,
цветни моливи, пастели, флумастри, маркери, както и в
смесена техника, колаж ( в т.ч. и изображения постигнати
чрез компютърни технологии)
- в раздела за видеоклип носителят е DVD, а клипът не е
по-дълъг от 1 минута
Формат на листа: по избор, но не по голям от 50 см / 70 см
На гърба на всяка рисунка или на обложката на dvd-то
трябва да има точна информация за участника: трите имена,
възраст, дом. адрес, телефони за връзка, училище, клас
Ако участникът е член на школа по изкуствата, нека също я
посочи.
Срок: Краен срок за изпращане на конкурсните произведения
(дата на пощенското клеймо) 31 март 2008 г.
Адрес на конкурса: София 1407 бул. „Джеймс Баучър” №100,
TV7, за конкурса „Хлапетата и Чарли”
Награди:
Специално жури ще излъчи по три наградени творби във всяка
възрастова група, както и една специална награда за
видеоклип. Наградите са DVD плейъри, а за видеоклипа и
излъчване по TV7.
Наградените и номинираните от журито творби ще бъдат
показани в изложбата „Хлапетата и Чарли” в галерия
„Дебют”, София, бул. „Васил Левски”’62 от 16 април 2008 г.
Наградените автори ще бъдат поканени да гостуват в
предаването за култура на TV7 „5 по Рихтер”.
|
|
|
|
|
17.12.2007 г. |
|
>Галерия-книжарница София Прес открива изложба на Димитър Витков 2
години след смъртта на художника
Изложбата се организира с
любезното съдействие на Агенция София Прес, Съюз на българските
художници, галерия-книжарница София Прес
Галерия – книжарница София Прес (ул.”Славянска” 29)
представя непоказвани рисунки, акварели и живопис на рано
напусналия ни Димитър Витков от 18. декември 2007 до 18.
януари 2008.
Експозицията включва 30 камерни творби - пейзажи, голи
тела и портрети от ателието на художника. Автор със
своенравна линия на поведение, надарен и чувствителен
живописец , Димитър Витков остава с благородното си
присъствие българското изкуство. За него приятели казват:
„Димитър Витков е художник, който предпочита мълчанието
пред думите. Трудно е да бъде накаран да говори – без
значение за картините или за себе си. Така го виждам
често: умълчан и вглъбен сред дима от неизменната цигара,
присъстващ в стаята и не съвсем...След това по естесвен
път идва асоциацията за платната му – една спокойна
тишина, отвъд която откриваш неподозирани гласове и
звуци...” Петър Змийчаров
„Сякаш платната на Витков се раждат от свързването на
зримата и духовна човешка реалност и реалността на самата
живопис.
...Живописта на Витков провокира с благородството на
човешките чувства и всеобщата ни потребност от красота.
Казват, че едро скроените хора са добри и чувствителни. Да
познаваш такъв човек е удоволствие, а когато той е и
приятел, това е привилегия.” Ивайло Мирчев
Димитър Витков (05 декември 1953г. - 18. декември 2005г.)
е роден в гр. София. От 1969 до 1973 год. учи в
Художествената гимназия - София.От 1975 год. учи живопис в
НХА при проф. Светлин Русев, при когото се дипломира през
1981г. От 1984 г. е член на СБХ. През периода 1981- 1983г.
работи като уредник в музея в Търговище и води школа по
изобразително изкуство. Периодът 1984-1988 посвещава на
учителската професия- преподава рисуване, а от 1988 до
края на 2004 работи като уредник и главен фондохранител в
НХГ. От дипломирането си участва в почти всички
представителни изложби организирани от СБХ .
Участия в международни пленери:
2004 - гр. Балчик- живопис
1999 - гр.Охрид, Македония-живопис
1998 - гр. Смолян-живопис
1994- гр. Търговище - международен пленер за акварел
1987 - Сенеж - Русия - живопис
1986 - Република Коми- живопис
1982- гр.Котбус, Германия- живопис
Прави над 18 групови изложби между '83-та и 2004-та година
в галерии из цялата страна, Авсрия и Чехия, включително
юбилейната в галерия "Райко Алексиев", София през 2004.
Има 11 самостоятелни излжби в София, Пловдив, Търговище и
Скопие, Македония.
Негови творби са собственост на: НХГ, СГХГ, ХГ-Търговище,
ХГ- Видин, ХГ- Пазарджик, ХГ- Сливен, ХГ-Добрич, ХГ- Русе,
частни колекции в България, Гърция, САЩ, Белгия, Франция,
Холандия, Германия, Сърбия, Македония, Нова Зеландия и др.
|
|
|
|
|
16.12.2007 г. |
|
>Национална
награда за поезия "Иван Николов" 2007
Тринайсетият поред
носител на приза ще стане известен на 18. декември
За 13-ти път Издателска къща Жанет 45 ще връчи годишната
Национална награда за поезия „Иван Николов”. Датата е 18
декември 2007, 18.30 часа в Национална библиотека „Св. Св.
Кирил и Методий” – София.
От 108-те книги, постъпили за участие в конкурса, жури в
състав Екатерина Йосифова, Иван Цанев, Николай Заяков,
Георги Господинов, Румен Леонидов и Божана Апостолова
номинира следните шест книги:
Георги Маринов, „Тъмнозеленият цвят на нощта”
Издателска къща Жанет 45 – Пловдив, 2007
Силвия Чолева, „Писма”
Издателска къща Жанет 45 – Пловдив, 2007
Димитър Стефанов, „Човешки, твърде човешки”
Издателство ХАЙНИ, София, 2007
Иван Желев, „Без пепел”
Издателство Български писател, София, 2006
Рада Александрова, „Всички ангели спят”
Издателско ателие Аб, София, 2007
Божидар Богданов, „Демиургически упражнения”
Издателство Фабер, В. Търново, 2006
Наградата е плакат от художника Христо Гочев, придружен от
парична премия в размер на 5 000 лв.
Национална награда "Иван Николов" e учредена от ИК Жанет
45 през 1994 г. и се връчва ежегодно в две категории:
• за цялостно творчество;
• за най-добра поетична книга.
Носители на наградата през годините са такива изявени
български поети и писатели като Христо Фотев, Константин
Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екатерина Йосифова,
Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ковачева, Николай
Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, едновременно с
по-младите им колеги Ани Илков, Георги Господинов,
Добромир Тонев, София Несторова, Силвия Чолева, Красимира
Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър
Секулов, Петър Чухов.
|
|
|
|
|
15.12.2007 г. |
|
>Aedas получава
наградата на Autodesk Revit BIM Experience Award за иновативно
проектиране в Дубай и Хонг Конг
Хонгконгската компания
преодолява предизвикателства в проектирането на жилищни и
образователни сгради с помощта на Revit Architecture
Autodesk, Inc. обяви, че международната компания Aedas със
седалище в Хонг Конг получава наградата Revit BIM
Experience Award за това, че е използвала софтуерния
продукт Revit Architecture за създаване на забележителни
сгради из целия свят, сред които е и новата 83-етажна
жилищна кула-небостъргач в Дубай.
Модулната усукана фасада на кулата включва повече от 10
000 остъклени рамки. Благодарение на Revit Architecture,
международният екип успя бързо да визуализира, да провери
възможността за построяване и икономическата приложимост
на сложната извита, неносеща конструкция на стените.
Наградата Revit BIM Experience Award се присъжда на
търговски фирми, образователни институции или отделни
лица, които използват платформата Revit за изработване на
комплексни проекти, за по-добро сътрудничество между
екипите, работещи по различните проектни части, и за
увеличение на производителността и засилване на
природосъобразните принципи в строително-проектантските
процеси.
“Aedas се стреми да осигури възможно най-добрите
проектантски решения за нашите клиенти”, каза Дейвид Фунг,
старши съдружник и директор на BIM. “С помощта на Revit
Architecture ние можем да създаваме подробни проекти,
които позволяват близката интеграция и комуникация с
нашите клиенти и други бизнес партньори от отрасъла.”
За наградата Revit BIM Experience Award
Наградата Revit BIM Experience Award е предназначена за
професионалисти и преподаватели в областта на
проектирането и строителството, които променят този
отрасъл чрез изграждането на информационни модели за
архитектурно-строителните обекти. Autodesk присъжда тази
награда на фирми, които са се отличили с новаторство при
използването на платформата Revit (Revit Architecture,
Revit Structure и Revit MEP) за изграждане на
информационен модел на архитектурно-строителния обект на
един или няколко проекта.
Проектантски предизвикателства
Докато работи по един от последните си проекти - Community
College City University Building (CCCUB – сградата на
Градския обществен университет) в Хонг Конг, Aedas успява
да рационализира проектантските процеси, както и да
идентифицира и да преодолява по-лесно пречки преди
започване на строителството благодарение на създадения с
помощта на софтуера Revit Architecture BIM (информационен
модел на архитектурно-строителния обект), гарантиращ
перфектна координация на предадената информация и
документация по време на проектантския процес, като всички
документи, които се изискват според наредбите на Хонг
Конг, са автоматично изчислени и създадени директно от
модела Revit.
“Начинът, по които Aedas използва Revit Architecture, ни
дава превъзходен пример за това как една фирма, която
използва BIM, може по-рентабилно да управлява комплексни
проекти, успешно да ръководи международни екипи и да
осъществява ефективна координация с други проектни части,
за да осигури на клиентите си напълно интегрирани и
достъпни проектантски решения”, каза Джей Бхат, старши
вицепрезидент на Autodesk AEC Solutions. “Autodesk са
напълно отдадени на ангажимента да поддържат интеграцията
и близката комуникация в строителния отрасъл, и ние сме
щастливи да отбележим ролята на Aedas за разпространението
на BIM в целия свят.”
|
|
|
|
|
15.12.2007 г. |
|
>Ретро
и аристократизъм в зимните тоалети
Брошки, перли, дантели и
воалетки, скъпи материи и бродерии
Дизайнери като Диор и Жан-Пол Гoтие се вдъхновиха от
кралските фамилии, английските и френските салони от края
на 19-ти и началото на 20-ти век. Семпли дрехи с интересни
аксесоари, като цветните брошки и нанизите от естествени
перли са идеални за парти и за постигане на визията на
член от висшето общество. Коприната е задължителна. С
рокля с бродерия от мъниста или семпла черна рокля с
брошка, инкрустирана с цветни кристали, вие ще сте
принцесата на партито.
За всекидневието заложете на бяла риза с черен дантелен
потник върху нея и с нанизи от перли. Не забравяйте
ръкавиците и воалетките, но не прекалявайте. Почерпете
вдъхновение от старите филми и снимки.
|
|
|
|
|
14.12.2007 г. |
|
>“Да
го задържа на всяка цена!”
Ако си се зачитал по-задълбочено в морето от женски
списания или си писал активно в съответните форуми в
интернет и си от наблюдателните, няма как да не си
забелязал един особен и дразнещ недостатък в мисленето и
поведението на пишещите там. Като че ли няма как подобно
издание да не бълва купища “полезна” информация тип “Как
да си го върна, след като ме напусна заради друга?”, “Той
ми изневери, но не мога без него”, “Най-важното е да си
запазиш семейството, каквото ще да става!”, “Няма мъже,
които да не лъжат, колкото по-бързо се нагодиш към
ситуацията, толкова по-добре!”, “Как да изневеря, без да
ме хванат?”, “Как да победим любовницата/да разведем
женения мъж?”
Седя и направо се чудя в кое време си мисля, че живея и в
кое се оказва, че съм попаднала. А уж мъжът и жената бяха
равни и имаха еднакви права и задължения и свобода да
правят или не, каквото пожелаят. Защо такова старомодно
мислене така натрапчиво ми напомня на “древността” и
поучителни истории като “Гераците”? Е, да, но времето на
жертвоготовната до смърт Елка мина отдавна и днес жената
не само, че е самостоятелна, но като се огледам за
красноречиви примери – е и много повече “мъж”. Днес нямаш
друг избор освен да се вземеш в ръце, да хвърлиш розовите
очила и да се опиташ да направиш от тоя кратък, несигурен
и проклет живот нещо повече от кариерата на майка и
съпруга.
Да, така е, всички сме възпитани с приказките за принцеси,
заети да чакат Мъжа да благоволи да ги намери. Всяка от
нас е рисувала булчински рокли и е играла с куклите на
мама и бебе. Но в един момент порастваш и разбираш, че
приказната сватба, голямата любов и бракът са финални
надписи само във филмите, а наживо сериите се нижат една
след друга с главозамайваща скорост и незадължително –
смислени, логични и по твой вкус. И “принцът”, в повечето
случаи е принц само в началото, а след известно време
някак подозрително заприличва на жаба. И вместо да реши
всичките ти проблеми със замах, по-често промърморва
“Оправяй се!”, или пък – о, ужас! – възпитан е с
убеждението, че жената му е майка и е създадена да бди над
него.
Не мога и не мога да си представя защо жената векове наред
е възпитавана убеждението, че тя е по-низш организъм и
трябва да изкупва неземната си тъпота, сливайки се с
тапетите и мебелите вкъщи. А още повече пък сега, когато
завършваш с по-добър успех от Него в гимназията и
университета, а отново си дискриминирана и взимаш 5 пъти
по-малка заплата за 5 пъти по-квалифициран труд. Чудно ми
е дали някога ще се сложи край на това унизително
“провинциално” разбиране – “Какъвто и да, мой и не го
давам, поне за пред хората да сме щастливи, че иначе
срамота!” Не дай си Боже да се сблъскаш с великото
нещастие той да не се ожени за теб, дори и бременна. Каква
наглост! Та как може да има собствени планове, които да
изключват мен! Та как си позволява изобщо да мисли и да
диша!
Чудно как най-святото иначе чувство ни превръща в призрак
на самите себе си. И как изведнъж се оказва, че милата,
красива, отрудена и идеална съпруга отглежда, освен
децата, които е родила и още едно – отдавна пораснало. Не
ти ли е някак си неудобно да се вкарваш в подобни “филми”
и накрая, уморена до смърт, остаряла от грижи и
безинтересна да бъдеш заменяна с някоя свежа, безгрижна и
красива девойка? И какво правиш ти в такъв случай –
вслушаш в мъдрите съвети на момичетата по форумите и тичаш
на фризьор, козметик и стилист, за да … паднеш на колене
пред разглезеното дете и да му се извиниш, че си
заприличала на Баба Яга, в стремежа всяка вечер да има
поне хляб на масата, че иначе не се знае дали няма да
умрете от глад. Каква вселенска мъдрост! Колко достойно за
уважение!
Или пък другата крайност – възпитана от мама в традициите
на куклата Барби, за теб е безкрайно обидна дори мисълта
да положиш усилия, за да изкараш сама пари. Ама как –
толкова време, нерви и средства, инвестирани в теб
заслужават ли да прашен офис, заядлив шеф и заплата –
колкото за едно кафе в любимото ти заведение? И мацката,
която добре си знае цената, се лепва за първия, способен
да си я “позволи” и е напълно убедена, че да те издържат е
все едно да те черпят по заведения – напълно естествено и
в реда на нещата. Не й хрумва и за миг, че за здраво,
младо и неглупаво момиче такива отношения са си някак
намирисващи на покупко-продажба и си имат съответното
неласкаво име. И че, освен мама и татко, никой друг не
дава, без да очаква нещо в замяна.
Като че ли най-колоритни са “частните детективи” сред този
панаир на суета и твърде много енергия, впрегната за
безсмислени цели. Направо немислимо е с какво умение
кроткото, крехко ангелче се рови методично из чатове,
телефони, портмонета, полуизтрити касови бележки само и
само да открие… и тя не знае точно какво. И даже не оставя
следи. Ако пък я хванат, железният довод е готов: “Когато
двама души се обичат, тайни няма!” Всеки намек за лично
някакво си пространство, което не бива да бъде нарушавано,
на този истински прокурор му звучат като доказателство за
вина. Без право на обжалване и с издадена вече присъда. А
хванат ли възможната изкусителка – светът ще й се стори
тесен!
Защото това е общото между всички жени, превърнали се
неволно в пиявици, отчаяно вкопчени в един мъж, като ли е
последният на земята. Много рядко “мъжленцето” е виновно
тя да не се чувства щастлива, въпреки чудесата, които
прави да я виждат с него и да ги сочат като образцова
двойка за пример на всички. Винаги има лоши жени, които те
дебнат с единствената цел, за да ти откраднат щастието и
верните и добри пораснали деца са били поставени пред
свършен факт, за да ти изневерят и да те изоставят, ама
иначе безкрайно те обичат, знаят, че ти си Жената и
презират другата.
Лично аз не съм видяла нито една истински щастлива
последователка на мотото : “С мъж до мен – каквото и да
става!”, ала те си вярват, че живеят в приказка и
съжаляват “старите моми”, които живеят самотни и
необичани. Никой не се е излъгал да ги “вземе”, никого не
са успели да вържат. Какви жени са? А вразумителните
съвети да не искаш нещо на всяка цена и да бъдеш готова
винаги за най-лошото, им се струват злоба и завист. Обаче
някъде тайно ги гризе съмнението и изумлението, че има и
жени, които не се чувстват длъжни да бъдат “милосърдни
сестри” във всяка ситуация и да прощават всяко “малко
прегрешение. А дали не си играят понякога с чувствата ни,
защото сме удобни, сигурни, винаги прощаващи, винаги с
готови оправдания?
Защо ли в мъжките списания почти няма статии: “Как да я
задържа?” Може би, защото мъжете все пак са разбрали, че
веднъж счупено, дори и да го залепиш, че ремонтирано, но
не и здраво? И предпочитат да си тръгнат с добрите спомени
от хубавите моменти, преди да са се изродили в някакъв
блудкав фарс.
|
|
|
|
|
11.12.2007 г. |
|
>Лофт е място
за живеене. При това огромно!
Лофт се наричат онези странни апартаменти и пространства,
които приличат на хангар, имат минимално количество стени
и разбира се огромни прозорци.
Този стил в модерната архитектура се заражда в края на
70-те и началото на 80те години на миналия век в САЩ.
Период, в който цените на имотите в големите градове
бележат ръст и за много хора става непосилно да живеят в
централните градски части. Тогава в употреба влизат
изоставени складове и фабрики, които трябва обаче да бъдат
пригодени за живеене.
Може би точно такава е бъдещата тенденция и в България, а
именно изместване към индустриалните зони и вкарване в
употреба на стари складове и фабрики.
Най-забележителното при този тип помещения е
пространството, защото стени и етажи просто липсват.
Единствените помещения, които са отделени са само
най-често банята и спалнята като в повечето случаи тя е
разположена на полу-етаж, или така нареченият мецанин.
Апартаментите в стил лофт, освен че са доста широки, са и
доста високи, за това никак не е учудващ фактът, че се
намират най-често в подпокривните пространства. Като се
има предвид, че сградите в миналото са били фабрики и
складове, характерни са големите прозорци.
По принцип прозорците започват от пода и стигат до тавана
като представляват огромни витрини, а доста често прозорци
има и по самият таван. При по-луксозните лофтове има и
стъклени куполи. По принцип такъв тип жилища са
предпочитани от хора на изкуството, ексцентрици или хора с
по-нестандартно мислене.
Настилките в тези помещения по-принцип са по груби като
това са най-често бетон или дюшеме. При стените
положението не е по-различно, там голите тухли си остават
на власт. Друго интересно решение за стените е част от тях
да бъдат покрити с гипсокартон като по този начин се
получава гладка стена, на която могат да бъдат залепени
плочки или също да бъде боядисана.
Със сигурност най-голям интерес буди въпросът за
отоплението на тези помещения. Най-лесният начин за
отопление е парно с котел и камина. Ако използвате
климатична система не забравяйте да оставите
въздухоотводите открити.
При осветлението най-актуални са големите индустриални
метални лампи.
Тук минимализмът е на власт и това важи и за мебелите.
Изчистени линии и форми, бяло и черно, стъкло, пластмаса,
метал.
По tialoto.bg
|
|
|
|
|
10.12.2007 г. |
|
>Ерна
Пapuc представя книга в България
Световноизвестната писателка Ерна Пapuc беше на посещение
в България. Визитата имаше за цел да представи новата й
книга « Дълги сенки », представена на българския книжен
пазар от издателство « Парадокс ». The Cristian Science
Монитор /САЩ/, The New Statesman /Великобритания/ и The
Gylobe and Mail /Канада/ определят труда и като най –
добра книга на 2001 година. “Дълги сенки” е включена от
Literary Review през 2005 в списъка на стоте най – важни
книги на Канада за всички времена. Писателката беше
поканена от катедра Романистика на Софийcкия университет
на среща със студенти, любопитни да се докоснат на живо до
авторката.
В продължение на три години, през които прави проучванията
си и събира материал за “Дълги сенки”, Пapuc пътува сама
из Франция, Германия, Южна Африка, Босна, Сърбия, Япония,
американския Юг. В книгата си пистелката разбулва тайни,
кътани дълбоко в душите на хората, с който се е срещнала,
свидетли и жертви на опустошителните следcтвия от Втората
световна война, най – вече като морални травми. “ Паметта
може да бъде заличена от документите, съхранявани в
институции – музей, архиви, библиотеки, филмотеки, но не
може да бъде изтрита от съзнанието на индивида, защото
подобно заличаване предполага физическо ликвидиране на
очевидеца » /доц. д-р Т. Монова/.
Ерна Пapuc е родена в Торонто, Канада, в еврейско
семество. Завършила е университета в Торонто и Сорбоната в
Пapuж. Творческата си кариера започва през 1970 година
като журналист, литературен критик, преводач от английски
и френски, а след това и като автор на документална проза.
Ерна Пapuc е автор на шест книги, носител на десет
национални и международни награди за литература.“ Дълги
сенки “ е дръзко u интелигентно изследване на начините, по
които народите лъжат сами себе си, на белезите, които тези
лъжи оставят върху нацианалната им идентичност.
|
|
|
|
|
07.12.2007 г. |
|
>Book
crossing - "451 градуса по Фаренхайт" на 21 век
Романът на Рей Бредбъри „451 градуса по Фаренхайт” е
определян за научнофантастичен роман, но въпреки това-
антиутопия. Ще рече „срещу утопията”, т.е., срещу това,
което ние, рационалните хора смятаме за невъзможно да се
случи- т.е., нещо, което Е възможно да се случи. Защото то
звучи антиутопично на хора, които съзнават, че това „нещо”
може да се случи и фантастично за тези, които не осъзнават,
че им се случва. А за времето на написване на романа на
Бредбъри (времето на маккартизма в САЩ), всичко е било с
гриф „Напълно възможно, всичко е възможно”.
Името на романа идва от химическото свойство на хартията
да се самозапалва при температура 451 градуса по Фаренхайт
(233 градуса по Целзий).
Романът описва тоталитарно общество, което насърчава
масовата култура и потребителското мислене, а книгите са
забранени и подлежат на изгаряне. Малката опозиционна
група на хората-книги се е заела да спаси духовното
богатство, като всеки член научава наизуст някоя книга, за
да я направи достъпна за следващите поколения.
Звучалото преди като безумие- да се горят книги- в това
измислено общество до такава груба степен е станало
реалност, че хората са повели борба срещу него с
единственото, което ги прави най-страшния звяр на земята-
необятните възможности на разума.
Съзнанието, че никоя модерна култура не е заместител на
книгата, съзнанието, че да гориш книги, всякакви книги, е
смъртен грях срещу цялото човечество. Тези хора-книги на
Рей Бредбъри са превърнали утопията в антиутопия, защото
са видели, че такива неща се случват.
Днес, както обичат да обобщават повечето културолози на
съвремието, във времето на масовата култура, на изтритите
граници, на глобалното село, на човекът в света срещу
монитора, ние, днешните хора, за голямо съжаление живеем
още в утопията. Знаем, че горенето на книги е грях, видели
сме го по филмите, знаем, че старите книги и писания са
култура, която е определяла ценностите на обществото. Но
въпреки това, въпреки всички тези знания и достъп до
информация, ние палим кладата и я нагряваме до 451 градуса
по Фаренхайт. Никой не ни кара, ние сами.
И това е най-страшното- от толкова много интернет,
телевизия, ходене напред-назад, документация, вестници,
рекламни брошури, вече я няма Книгата. Тя или е безметежно
неразбираема за нас поради древния си характер, или е
направена на филм /което ще ни резюмира сюжета само в
някакви си час и половина, вместо в цяла седмица/, или е
качена в интернет /в резултат на което ще прекараме
часовете си пред монитора!/./ Няма ги вече тези мили
приятелски ритуалчета на интелектуалната еманципация „Имаш
ли тази книга? Моля те, дай ми я да я прочета”, „Еди-коя-си
книга е неоткриваема, вече не се издава, а така исках да я
прочета” и пр. Вече всичко е откриваемо, преиздавано,
качено в мрежата... и вече не ни интересува, не ни вълнува
със своята неповторимост, няма романтиката на трудната му
намираемост, на важността на сюжета му, на посланието,
което всички трябва да знаем, радостта от намирането му и
тъгата при раздялата, интимността, която носи на кориците
си през колко ли ръце и съдби е минало.
Книгата, оная, с меките или твърди корици, с написаното,
напечатаното на страниците й, с миризмата на нов печат или
дъха на прах от пожълтелите й страници, вече не ни
интересува. Залива ни толкова нужна и ненужна информация,
че вече няма място за още. Сами палим кладата и горим не
само книгата, горим идеята за книгата и четенето. И никой
не ни кара насила, което е най-лошото, Имаме толкова много
въможности, че не искаме да се възползваме от тях- още
по-лошо. Да ни беше карал някой да горим, да се отказваме,
поне щяхме да разберем размерите на това чудовище. Слава
Богу, диктатори у нас няма, по света останаха твърде малко,
затова обществото трябва някак само да намери начин да се
справи със себе си и собствените си изродични прояви, да
превърне утопията в антиутопия преди да е станала реалност.
С това именно се е заело най-модното и ново-новеничко
движение на масовата култура- бууккросинг /book crossing/.
Буккросинг представлява пускане на книги „на свобода” и
проследяване на техните пътешествия и хората, чийто живот
са докоснали.
Бууккросингът накратко означава, да съумееш да се отървеш
от закостенелия в теб фетшизъм към притежаването на нещо и
да го споделиш, ей така, безплатно, безвъзмездно с другите.
Да вземеш някоя книга от библиотеката си и да я оставиш
някъде /има и определени места за това дори в София/ и да
си тръгнеш. След теб ще дойде някой и ако е истински фен
на книгите, на четенето, не се е замъглил от масовата
култура, той да я вземе, да я прочете, след което да я
остави за следващ. Или да я задържи, но да пусне „на
свобода” друга своя книга. Бууккросърите са като героите
на Бредбъри- те пазят книгата, четенето, преживяването, в
света на масовото и свръхинформиораността. Пазят хората,
обществото, света от това да спрат да четат, да спрат да
мислят, да станат подопечни на mass communications и
прочие. Пазят от самите нас, от вътрешната клада на 451
градуса и по този начин се превръщат в хората-книги на
Бредбъри на 21 век. Но задачата тук е малко по-трудна.
Първо, никой не ги заплашва. Второ, те не пазят само
книгата, но и идеята за четене. Трето и напълно в духа на
съвремието- те са мост между културите. И най-важното-
връщат живота на самата книга, не се налага да го живеят
вместо нея.
Създател на bookcrossing е американският програмист Рон
Хорнбейкър. Идеята за буккросинг възниква през март 2001
г. Уебсайтът стартира около четири седмици по-късно, на 17
април 2001 г. През първите 11 месеца посещението на сайта
е слабо, само 100 нови членове всеки месец. През март
2002, обаче, всичко се променя след публикация в „Book
magazine“, която дава началото на големия медиен интерес
към буккросинг, който продължава и днес. Резултатът от
голямата идея и големите медии е, че понастоящем около 300
нови буккросъри се регистрират в сайта всеки ден.
Буккросърите регистрират книгите на сайта, така че всяка
книга да получи свой собствен номер (BCID= Bookcrossing ID
number; буккросинг идентификационен номер), който се
използва за да се означи книгата. Хората, които „хванат“
освободена книга, следват инструкциите дадени на етикета:
да посетят сайта на www.bookcrossing.com, за да видят къде
е била книгата и да направят нов запис, за да узнаят
буккросърите преди тях, че тя е в добри ръце. Буккросинг
по уникален начин синтезира случайността, приключението,
алтруизма и литературата. Това е неповторима амалгама, на
която истинските библиофили не могат да устоят. Буккросинг
се превръща в световна безплатна библиотека. В името на
книгата. В името на четенето.
| | | | |
