21.12.2007 г.

>Младежка награда за развитие 2007

Второто издание на конкурса за Младежка награда за развитие 2007 поставя специален фокус върху околната среда и развиващите се страни. Училища и ученици на възраст от 16 до 18 училища от всички 27 страни членки на Европейския Съюз години могат да участват в конкурса като предадат дизайн или артистична творба, която според тях подчертава най-добре влиянието на промените в околната среда върху развиващите се страни.

Предадените материали трябва да отговарят на една от следните три теми – глобално изменение на климата, вода и енергия и устойчив / отговорен туризъм.

Голямата награда ще е пътуване до Африка, организирано за печелившите ученици и техните учители. Тъй като ЕС играе основна роля за подпомагане на сътрудничеството в сферата на развитието със страните от целия свят, основната цел на победителите, които ще посетят Африка, ще бъде да видят тази помощ в действие. Те ще могат на място да се запознаят с работата по някои проекти за подпомагане на развитието в сферата на образованието, включително и на свързаните с тези проекти инициативи на страните-членки и на Европейската Комисия.

Допълнителна информация на конкурса можете да намерите на http://www.dyp2007.org/ww/bg/pub/dyp2007/info.htm

Краен срок за предаване на всички материали – 6 януари 2008.

evropa.bg

20.12.2007 г.

>Информационният център на Европейския съюз в София отбеляза шестия си рожден ден

Информационният център на Европейския съюз към Представителството на Европейската комисия в България отбеляза шестия си рожден ден с тържество на 12 декември.

На събитието присъстваха представители на държавни и неправителствени организации, бизнеса и медиите, приятели и съмишленици.

Събитието беше открито от директора на центъра Мария Герганова и съветника по информация и комуникация към Представителството на Европейската комисия в България Ингрид Шикова.

„Поводът за това събиране сте всички вие, които давате живот на този дом на европейския дух”, поздрави г-жа Шикова присъстващите.

„Без хората, този център би останал едно студено и бездушно място”, добави тя.

Г-жа Шикова изтъкна, че в своята шестгодишна история Информационният център на ЕС е посрещнал 300 000 посетители и е разпространил 400 000 информационни материали в цялата страна. Центърът е бил организатор на над 650 събития и е участвал в изготвянето и издаването на 60 публикации на български език.

„Информационният център се радва на огромна популярност, а негови партньори са редица неправителствени организации”, каза още г-жа Шикова.

Подобни центрове в други страни са закрити след приемането им в Европейския съюз, но благодарение на популярността си в България и усилията на екипа на Центъра, той ще продължи да съществува и празнува нови рождени дни, научиха гостите на събитието.

„Успяхме да убедим Брюксел да остави центъра отворен, защото той е място, в което кипи живот и е изпълнено с дух”, каза г-жа Шикова и допълни, че 11 нови регионални центрове ще бъдат открити в страната от 1 януари.

Специален акцент беше поставен върху предстоящата работа, свързана с разпространението на информация сред българското общество относно европейските ценности и принципи.

По време на събитието бяха представени и последните издания на Центъра, които представят новите програми и политики на Европейския съюз, наръчник за Структурните фондове, от които България ще получава финансиране, мини диск с информационни сайтове по въпросите на Европейския съюз. Те бяха раздадени на гостите на празничното събитие.

По време на събитието тържествено беше разрязана синьо-жълта торта под формата на цифрата 6, изобразяваща шестата годишнина на Информационния център на ЕС.

evropa.bg

19.12.2007 г.

>Светът се прости с много видни творци през 2007

Actualno.com правят мащабен и подробен преглед на великите личности, напуснали този свят през отминаващата 2007-а година.

На 27 април си отиде една легенда в музиката, на 80-годишна възраст в Москва почина световноизвестният руски виолончелист и диригент Мстислав Ростропович.

Мстислав Леополдович Ростропович е роден на 27 март 1927 г. в Баку в семейството на музиканти. Той е може би най-уважаваният и известен руски музикант в света. Лауреат на много руски и чужди награди, сред които "Едисон", на фондацията "Ернст фон Сименс", носител е на Държавната награда на Русия в областта на литературата и изкуствата от 1991 и 1995 г.

Дебютът му като диригент е през 1962 г. в залата на Филхармонията "Горки". Под неговата диригентска палка са се изявявали музиканти като Максим Венгеров, с когото записва цигулковите концерти на Прокофиев и Шостакович. Тези записи получават две награди "Грами".

Дирижирал е и концерти на Юрий Башмет. Яркият образен изпълнителски стил на гениалния музикант съчетава в себе си емоционална възвишеност с интелектуалност, с изключително развито чувство за форма. Като камерен музикант Ростропович се е изявявал заедно със Святослав Рихтер, в трио с Емил Гилелс и Леонид Коган, а в качеството на пианист - със съпругата си, световноизвестната оперна певица Галина Вишневская.

На 6 септември на 71-годишна възраст издъхна италианският тенор Лучано Павароти. Наричан Големия, Павароти е един от най-великите лирични певци на всички времена и несъмнено най-популярният от дните на Енрико Карузо. Павароти успя да превърне оперни арии като "Nessun Dorma" в международни попхитове, а "Essential Pavarotti" е първият класически албум, оглавил британските класации за попмузика.

Когато през 1990 г. на Световното първенство по футбол тенорът изпълни прочутата ария на Джакомо Пучини, за него заговориха дори хора, които никога не бяха стъпвали в опера, припомня ДПА.

Критиците му твърдяха, че егото на Павароти е голямо колкото деветцифрената му банкова сметка. Но за хора като Андреа Бочели, представител на по-младото поколение оперни певци, вдъхновени от Големия да направят крачката между операта и попмузиката, той е "последната харизматична личност на нашето време".

"Хората, които харесват стила бел канто, се възхищават от него", бе заявил Бочели преди време.

Лучано Павароти, най-едрият от Тримата тенори, се радваше на бляскава кариера, бе канен на партита от кралски особи, но не забравяше и бедните хора в страни като Босна, Ирак и Гватемала. Той връщаше усмивките по лицата им с годишните си благотворителни концерти "Павароти и приятели". През 2001 г. тенорът отбеляза своята 40-годишнина на сцената - безпрецедентно постижение в света на оперната музика.

Лучано Павароти е роден на 12 октомври 1935 г. в Модена. Баща му е запален почитател на операта и ентусиазиран любител-тенор. Младият Павароти дебютира на оперната сцена през 1961 г. като Родолфо в "Бохеми". Павароти дължи кариерата си и един от много си прякори - Лъки Лучано, на събитие от 1963 г., когато в последната минута замества Джузепе ди Стефано като Родолфо в лондонската кралска опера "Ковънт Гардън". Тогава тенорът сключва първия си важен договор.

Лучано Павароти има повече от 100 записа, пет от които удостоени с "Грами". Концертът на Трима тенори - Павароти, Хосе Карерас и Пласидо Доминго, записан в Рим през 1990 г., се превръща в най-продавания класически албум на всички времена.

Изпълненията на Лучано Павароти привличат огромна публика. През 1993 г. на концерта "Павароти и приятели" в лондонския "Хайд парк" се събират 150 000 души.

В началото на годината на 95-годишна възраст в Монте Карло напусна този свят италианският оперен композитор и импресарио Джан Карло Меноти, основател на международните театрални фестивали "Два свята" в Сполето (Италия) и Чарлстън, Южна Калифорния.

"Той беше значим мултикултурален и международен кръстопът в света на изкуствата" , каза за Меноти италианският министър на културата Франческо Рутели. Наричан с обич "Лудия маестро" от жителите на Сполето, Меноти почти без чужда помощ постави средновековния планински град в Умбрия на международната културна карта и го спаси от разруха, като основа фестивала "Два свята" през 1958 г. Целта на фестивала е да обединява млади творци от Италия и Америка. Фестивалът в Сполето днес привлича десетки хиляди хора годишно. Той е помогнал за разгръщането на кариерите на Рудолф Нуреев и Карла Фрачи, на Пиер Паоло Пазолини и Евгений Евтушенко, на Ал Пачино.

През 60-те години на помощ на Меноти в Сполето са се притекли драматургът Тенеси Уилямс, балерината Марго Фонтейн и филмовият режисьор Лукино Висконти. През 1977 г. композиторът повтаря рецептата си, като основава "близнак" на фестивала в Сполето в Чарлстън, Южна Каролина, а през 1986 г. и в Мелбърн, Австралия.

Меноти е роден на 7 юли 1911 г. в градчето Каделяна, Италия. Започва да композира в края на 30-те години. Първата му зряла творба е операта в едно действие "Амелия отива на бал". През 1950 г. операта му "Консулът" печели "Пулицър". Най-известната му творба е коледната класика "Амал и нощните посетители". За операта "The Saint of Bleecker Street" получава втора награда "Пулицър" през 1955 г. През 1976 г. в. "Ню Йорк таймс" нарича Меноти "най-често поставяния оперен композитор в САЩ", припомня Асошиейтед прес.

През юни само на 62 години в Милано издъхна Джанфранко Фере - архитектът на модата, влюбен в безупречната линия. Джорджо Армани призна, че отдавна се възхищава на художествената и интелектуална работа на Фере. Донатела Версаче нарече Фере "човек от друго време", променил италианската мода. За Роберто Кавали той е "най-високото ниво за стил, майсторство и творчество".

Джанфранко Фере е роден на 15 август 1944 г. в Леняно, Северна Италия. Неофициалната му титла "архитект на модата" идва от образованието му. Той завършва архитектура в Милано през 1969 г. Това повлиява върху отношението му към модата, на която се посвещава от началото на 70-те години на миналия век.

"Да обличаш една жена или мъж, означава да мислиш за линии, обем, пропорции. Това е точно като аранжирането на пространство. Най-важната разлика за дизайнера е, че той работи с човешкото тяло, което е в движение", обичаше да обяснява Фере.

Той дебютира в модата като дизайнер на аксесоари, предимно бижута и колани. През 1974 г. създава собствената си модна линия "Байла". През 1978 г. представя първата си колекция за жени, а през 1982 г. - за мъже. Първият му парфюм се появява през 1984 г. Големият му скок обаче е през 1989 г., когато е назначен за творчески директор на модна къща "Кристиан Диор". Той остава там до 1996 г., когато се завръща в Милано, за да прави собствените си дамски и мъжки колекции.

Стилът на Фере се основава на семпли структурирани линии, а бялата блуза става един от характерните му модели. Костюмите му допадат на деловите жени по целия свят, които предпочитат изтънчените дрехи. Самият дизайнер казваше, че иска да създава облекла за "интелигентни, свободни и силни жени; силни по характер, темперамент и професионални изяви".

През есента светът се прости с великия френски мим Марсел Марсо. Роден в Страсбург на 23 март 1923 г., Марсо получава световна известност благодарение образа на Бип, създаден през 1947 г. - клоун с бяло, тъжно лице, облечен в моряшка фланелка, с износена шапка на главата. Неговите постановки, много от които са се превърнали в класика, са играни в най-добрите театри във Франция и по света, сред които в театъра на Сара Бернар.

Марсо е удостоен с много награди, сред които с Ордена на Почетния легион - най-висшето държавно отличие на Франция. За работата си в телевизията получава "Еми". През 2002 г. става посланик на добра воля на ООН, занимава се с проблемите на хората от третата възраст.

През ноември светът се прости с най-известния френски хореограф Морис Бежар - един от основателите на съвременния балет.

Извадих балета от оперните зали, за да го представя в спортни дворци, на Олимпийските игри и на Фестивала в Авиньон, обичаше да казва той, гордеейки се, че е направил балета широкодостъпен за хората.

Морис Берже е роден на 1 януари 1927 г. в Марсилия. Син е на философа Гастон Берже. По-късно приема фамилното име Бежар в чест на съпругата на драматурга Молиер - Арманд Бежар. Още като 14-годишен младеж той се посвещава на балета. Сред прочутите му творби са "Болеро" /1960/, "Ромео и Жулиета" /1966/, "Меса за сегашното време" /1967/, "Малро" /1986/, "Майка Тереза и децата на света" /2002/, "Чао, Федерико" /2003/, "Заратустра" /2006/.

Прочутият японски архитект Кишо Курокава почина през есента от сърдечна недостатъчност на 73-годишна възраст в Токио. Той е известен с това, че в проектите си смесва традиционни архитектурни стилове и философия.

Кишо Курокава е роден в Нагоя през 1934 г. През 60-те години на миналия век става един от основателите на японското течение "Метаболизъм" в архитектурата, което проектира града на бъдещето. В рамките му Курокава проектира "спираловиден град", разположен едновременно хоризонтално и вертикално. Сред по-известните му проекти са международното летище в Куала Лумпур, Националният музей по етнология в Осака, Националният център за изкуство в Токио, новото крило на музея "Ван Гог" в Амстердам. Проектирал е също общия план на Астана - новата столица на Казахстан.

През декември, преди броени дни на 76-годишна възраст издъхна един от "архитектите" на рока Айк Търнър.

Айзиър Лъстър Търнър е роден през 1931 г. в Кларксдейл, Мисисипи - район, където се чувства влиянието на традиционния блус. Още като момче Айк се научава да свири на пиано, а по-късно се изявява като диджей. В гимназията основава първата си група. Като китарист и пианист Айк Търнър е свирил с изпълнители като Би Би Кинг, Мъди Уотърс, Уили Диксън. Търнър, който е член на Залата на славата на рокендрола, е признат от много музикални историци за автор на първото парче в стил рок "Rocket 88", записано през 1951 г. Но както често ще се случва в неговата кариера, Търнър - продуктивен китарист и пианист, не е звездата, която обира лаврите. Макар и записана с групата на Търнър, песента се приписва на Джаки Бренстън.

Най-голямата слава и падение на Търнър обаче се свързани с името на една жена - Ана Мей Бълок. Айк среща 18-годишната Ана Мей, за която по-късно се жени, през 1959 г., и бързо прави момичето с характерен дрезгав глас водеща певица на своята група. Така се ражда Тина Търнър, чието бляскаво сценично присъствие помнят мнозина.

Айк и Тина Търнър създават редица хитове. Първият от тях - "A Fool In Love" - е топ песента в стил ритъм енд блус на 1959 г. Парчето "Proud Mary" - кавър на "Крийдънс клиъруотър ривайвъл", се превръща в тяхна емблематична песен, която им носи "Грами" за най-добро вокално изпълнение на група в стил ритъм енд блус.

В последните години Айк Търнър успява донякъде да реабилитира имиджа си на "чудовище, упражнявало тормоз над съпругата си Тина Търнър", концертирайки по света с бандата си "Kings of Rhythm" и печелейки възторжени отзиви за работата си. През тази година той спечели награда "Грами" за традиционен албум в стил блус за "Risin' With the Blues".

actualno.com

17.12.2007 г.

>Конкурс за ръководители на отдели по писмени преводи на EPSO

Европейската служба за подбор на персонал (EPSO) организира общи конкурси за лица с българско гражданство за ръководители на звено (head of unit) в областта на писмените преводи (AD9 – AD12) – референтен номер на конкурса: EPSO/AD/105/07, както и в следните области – право; икономика; европейска публична администрация; външни отношения; информация, преса и връзки с обществеността (AD9 – AD12) – референтен номер на конкурса: EPSO/AD/101-102/07. Пълните текстове на обявленията са достъпни чрез посочените референтни номера на конкурсите.

Крайният срок за онлайн регистриране на страницата на EPSO - Evropa.bg, е 7 януари 2008.

16.12.2007 г.

>Хартата на основните права на ЕС беше подписана в Страсбург

Председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и португалският премиер и председател на Съвета Жозе Сократиш подписаха Хартата на основните права на ЕС по време на официална церемония в Страсбург.

Хартата на основните права на Европейския съюз бе провъзгласена от ЕК, ЕП и Съвета на ЕС по време на Европейския съвет в Ница на 7 декември 2000 г. Тя обединява в един текст всички граждански, политически, икономически и социални права на европейските граждани, както и на всяко лице, пребиваващо на европейска територия.

Подписването стана факт ден преди срещата на върха на ръководителите на страните-членки в португалската столица за подписването на новата институционална рамка на общността.

По време на тържествената церемония председателят на Европейския парламент Ханс-Герт Пьотеринг подчерта колко е важна Хартата за хората:

"Днешното официално обявяване на Хартата на основните права ни дава възможността и задължението същевременно да я разясним на жителите на Европейския съюз, на почти 500-те милиона граждани, както и да им обясним значението на утрешното събитие."

"На първо място ние сме общност, която споделя общи ценности. Ние превръщаме солидарността, свободата и равните права в ежедневна практика", изтъкна председателят на Европейския парламент. По думите му без ясното прилагане на фундаменталните ценности на общността, Европейският съюз няма бъдеще.

"Ние също така нямаме правото да игнорираме спазването на човешките права в други части на света, ако не искаме да се провалим в припознаването на нашите ценности като неделима част от правото на Европейския съюз", подчерта в речта си Ханс-Герт Пьотеринг.

11.12.2007 г.

>Антиглобалисти

За много хора по света Глобализацията е като страшен призрак, който броди навред из държавите и ги претопява в едно огромно, безлично море, в неясна общност без идентичност. Тя убива народността, езика, самоличността на малкия народ и го влива в състава на по-големия, по-силния. А точно тези различия добавят някаква самобитност и стойност на онези, на които им липсва самочувствие на световна сила и затова търсят утеха в бита и културата си. Такава е, уви, съдбата на онзи, който не създава правилата – приема създадените от други и им се подчинява.

Но заслепените и фанатизирани националисти не искат да приемат, че това, което днес наричаме глобализация и което толкова ги плаши, се е случило отдавна, много отдавна, много, преди да се появят понятия като “глобално село”. Ами да, светът не е нищо друго, освен общ дом! Така, както човекът е създаден не, за да живее сам и за себе си, така и народите винаги са се стремели да общуват един с друг, а какво друго е общуването между две и повече страни, ако не взаимен обмен? Като се замислим дори само върху българската история – колко народи са преминали тук, по нашите земи, останали са, или са продължили нататък, колко много са ни дали и са взели от нас, ще разберем, че истината е в общността, не в разединението. Смешно е да претендираш за нещо изконно, само твое, след като дори езиците ни произлизат от общ праезик, има толкова заемки, чиито произход се губи назад във времето и които днес не схващаме като чужди думи, толкова имена, които се срещат и по света, толкова приказки, които се оказват “странстващи” сюжети, само малко побългарени, толкова обичаи, които се струват странно познати на чужденците...

И къде сред всичко това е изконно българското? А кое е българското? Та нали и нашият народ е сбор от много племена, които някога създали съюз, за да бъде общата държава по-силна? И как така ще изчезне такава държава, която никакво робство не успя да унищожи? След като са били потурчвани, погърчвани, под властта на езичници, християни, мюсюлмани, жестоко измъчвани и избивани и все пак са още тук повече от 1300 години, погребали в миналото много по-легендарни, могъщи и силни империи, има ли нещо, което би могло да ги помете и изтрие от лицето на земята? Ако един народ има волята да просъществува въпреки тежките моменти и трудните политически решения, кой би могъл да го претопи и обезличи? Някога и покръстването е изглеждало като край на независимостта и суверенитета, но изминалите векове доказват, че така е трябвало да стане, защото именно това непопулярно и тежко прието решение, наложено с много жертви по-късно ни съхранява в робството, и нас, и цяла Европа. Е, след като имаме обща вяра, сравнително близки езици и не чак толкова различен бит, не са ли те наши братя и не сме ли били едно цяло винаги? Къде е нашето място, ако не точно там?

И не е ли именно национализмът призракa, с който трябва да се борим, онзи изроден патриотизъм, който претендира за избраност между народите, но пренебрегва факта, че колкото и да са различни, всички хора са равни и спазват общи закони. И лошо ли би било да живеем в свят, в който всички ние ще бъдем “избрани” и няма да има безумни, които да решават, че някои са по-ценни от другите, за да живеят само съвършените, а другите да страдат и да умират? Отчуждението, фанатизмът и национализмът дадоха много повече жертви, където и когато и да било по света. Войните и насилието идват от разединението и правят хората слаби и самотни. Насилието ражда само слабост и смърт. Егоизмът и самотата не могат да бъдат сила. Само съединението е сила – осъзната и непобедима.

И решението не е да се борим срещу нещо, което съществува от сътворението на човека, не да се затваряме в себе си, въобразявайки си, че само ние сме богоизбрани, гениални и неповторими, а да отворим очи, да се огледаме и да видим колко много и интересни други народи има по света, да се стремим да ги опознаем и приемем най-доброто от тях, както и да им дадем нашия опит. И заедно, ръка за ръка, да вървим напред по-силни, по-цветни и по-богати. Във всяко отношение!

11.12.2007 г.

>2008 - европейска година на интеркултурния диалог

Автор: Любима Йорданова, евролингвист

информация на Actualno.com

Европейската година на интеркултурния диалог е предложена от комисаря по образованието и културата Ян Фигел още през 2004 г. Две години по-късно идеята става Решение № 1983/2006/ЕС на Европейския парламент и Съвета /18 декември 2006 г./. През декември 2007 г. Комисията стартира визията си за Европейската година на интеркултурния диалог и уебсайта www.dialogue2008.eu.

За Годината

Европа разполага с културно многообразие. Разширяването на Европейския съюз и глобализацията поддържат мултикултурния характер на многото държави, към който се прибавят и числото езици - вече 23 на брой заедно с българския език, региони, етноси и културен фон.

Европейската година на интеркултурния диалог - 2008 г. признава, че културното многообразие на Европа представя уникалното й предимство. Тя насърчава гражданите на Европа да покажат предимствата на богатото ни културно наследство и възможността да се поучим от различните културни традиции.

Годината ще развие проекти както на Европейско равнище, така и на национално в държавите-членки и Партньорска програма за мобилизиране на гражданското общество. Ще бъдат споделени добри практики и ще бъде показана необходимостта от развитие на интеркултурния диалог.

Станете Партньор в сайта на Годината

Ставайки Партньор в Европейската година на интеркултурния диалог, вие имате уникалната възможност да работите в мрежа с всички организации, активни в полето на интеркултурния диалог.

Като Партньор вие ще имате възможност да споделите своя опит, опита на вашата организация, вашите събития, вашите проекти чрез използване на Платформата като инструмент за представяне на вашия профил, цели и действия; да се свържете с организации от цяла Европа, работещи във вашата област, да споделите детайли и намерите нови партньори; да обменяте добри практики, опит и знания; да покажете вашите новини и действия, които възнамерявате да извършите във връзка с официалната агенда на Годината; да оповестите специални новини или събития.

Агенда на Европейската година на интеркултурния диалог

Агендата на Годината представя събитията, които ще бъдат организирани от държавите-членки и партньорите. В тях ще бъдат включени както медиите, така и гражданското общество от държавите-членки. Те ще добавят събитията, организирани от Комисията като част от Европейската година на интеркултурния диалог.

А те включват: стартиране на Годината в Любляна на 7-8 януари 2008 г.; Европейска тържествена Кръгла маса в Брюксел на 12 януари и "Синергията в многообразието", панелна дискусия в Берлин на 11 февруари, спонсорираната от фондация "Бертелсман".

Европейското културно многообразие предоставя уникално предимство. Как интеркултурният диалог може да ни помогне да постигнем повече в това отношение? Дейностите, организирани в Европейската година на интеркултурния диалог -2008 г. дават възможност да се отговори на този въпрос.

10.12.2007 г.

>Връчват наградата "Сахаров" на 11 декември на церемония в Страсбург

От 1988 г. Европейският парламент присъжда наградата "Сахаров" за свобода на мисълта на личности или организации с изключителен принос в борбата срещу несправедливостта и потисничеството по целия свят - от Южна Африка до Беларус, от Куба до Бангладеш.

Суданският адвокат Салих Махмуд Осман (Salih Mahmoud Osman) е носителят на наградата "Сахаров" за 2007 година. Решението бе взето на 25 октомври от председателите на политически групи в Парламента.

Наградата ще бъде връчена на 11 декември по време на официална церемония в Страсбург.

Адвокатът Салих Махмуд Осман работи за Суданската организация срещу насилието и повече от две десетилетия защитава безплатно много от жертвите на гражданската война в Судан, както и жертви на други нарушения на правата на човека.

Членове на неговото семейство също са били измъчвани и убити. В настоящия момент той е депутат в суданския национален парламент.

Останалите финалисти за престижното отличие бяха убитата руска журналистка Анна Политковская (Anna Politkovskaya) и китайските дисиденти Зенг Джинян (Zeng Jinyan) и Ху Джия (Hu Jia).

информация na Actualno.com

09.12.2007 г.

>РАЗШИРЕТЕ СВОЯ КРЪГОЗОР“ – НАГРАДА ЗА МЛАДИ ЕВРОПЕЙСКИ ЖУРНАЛИСТИ ЗА ОТРАЗЯВАНЕ НА РАЗШИРЯВАНЕТО НА ЕС 

На 15 ноември 2007 ГД „Разширяване" към Европейската комисия заедно с асоциацията Европейска младежка преса (European Youth Press) дадоха началото на конкурс за млади журналисти от цяла Европа. Целта на конкурса е да се насърчат младите журналисти да отразяват политиката на разширяване на Европейския съюз и да изразяват вижданията си за нея.

Млади журналисти на възраст от 17 до 27 години от всички държави-членки на ЕС, както и от страните кандидатки и потенциалните страни-кандидатки (Западните Балкани и Турция), са поканени да представят за конкурса наскоро публикувана статия за разширяването на ЕС (публикувани в периода януари 2007 - 15 март 2008 година).

Участниците могат да се запишат в конкурса на специалния уебсайт на Комисията. Там те могат също така да прочетат статии за политиката на разширяване на ЕС и да намерят интересна информация за журналистическата кариера.

В края на конкурса през април 2008 година национални журита, съставени от представители на медиите, ще изберат за всяка страна статията-победител и тези статии ще бъдат публикувани на уебсайта на конкурса. Всичките 35 победители ще бъдат поканени на общо посещение в Балканските страни и ще имат възможността да участват в заключителната конференция с представители на медиите от различни страни през юни 2008 година. 

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА

РЕКЛАМА